До утре / Блага Димитрова

До утре

-До утре!-ти казваш и тръгваш си вече.
А с поглед уплашен изпращам те аз.
До утре?...Но то е безкрайно далече.
Нима часове ще лежат между нас?

До утре да бъде за мен непозната
менливата сянка по твойто чело,
горещата,тупкаща реч на ръката,
на мислите тайното потекло.

До утре,ако ти е жадно,не мога
да бъда твой извор.Студенина
ако те облъхне-да бъда твой огън.
Ако ти е тъмно-твоя светлина.

-До утре!-ти казваш и тръгваш и даже
не чуваш,че отговор нямаш от мен.
-До сетния ден!-аз очаквах да кажеш
и с мен да останеш до сетния ден.

1958

Блага Димитрова





UNTIL TOMORROW

“Until tomorrow” you say and go away.
I see you off with fear in my eyes.
Until tomorrow?… but it is so endlessly far.
Will hours keep us apart?

Until tomorrow I won’t know
the changing shadows on your face,
the hot pulsing speech of your hand,
the secret flow of your thoughts.

Until tomorrow, if you’re thirsty-
I cannot be your spring,
if chilly- your fire,
if darkness falls- your light.

“Until tomorrow!” you say and go away,
not hearing that I do not answer.
“Until death do us part” I expected you to say,
and to stay with me until the very last day.

1958

Blaga Dimitrova





A DOMANI

- A domani! - dici tu e già te ne vai.
Con sguardo impaurito io t'accompagno.
A domani?... Ma domani è immensamente lontano.
Davvero tante ore fra noi si porranno?

Fino a domani per me sarà ignota
l'ombra mutevole della tua fronte,
il discorso ardente e pulsante della mano,
dei tuoi pensieri il fluire segreto.

Prima di domani, se vorrai bere, non potrò
essere la tua fonte. Se il freddo
ti avvolge - non sarò il tuo fuoco.
Se hai timore del buio - la tua luce.

- A domani! - tu dici e parti
e non senti nemmeno che non hai risposta.
- Al giorno estremo! - mi aspettavo dicessi
e rimanessi con me fino al giorno estremo.

1958

Blaga Dimitrova

On Chesil Beach (2017)